сряда, 23 февруари 2011 г.

Електроди за ръчно електродъгово заваряване


Електродите за ръчно електродъгово заваряване представляват метални пръчки със стандартизирани размери. Съвременните електроди са познати от 1908 г., когато шведският инженер Оскар Килберг прилага идеята да се обмаже пръчката със смес от подходящи материали. Дължината L е стандартизирана - от 250 mm за най-малките диаметри до 350 и 450 mm за диаметрите от 3, 4, 5 и 6 mm. 


Обмазката на електрода има следните функции:
- Стабилизира горенето на дъгата;
- Създава защитни газове около дъгата; 
- Течната шлака по повърхостта защитава стопения метал от въздействието на околната среда;
- Дезоксидираща функция - редуцират се разтворените в стопения метал оксиди;
- Легираща функция - изменя се химичния състав на металната вана.

Голямото разнообразие от материали, които могат да се заваряват ръчно електродъгово правят понякога труден избора на най-подходящ електрод.
Основните фактори при това са:
- вида на заварявания материал;
- предназначението на заваряваното изделие;
- механичните показатели на метала на шева, които трябва да се постигнат;
- металургичният тип на обмазката;
- технологичните свойства на електродите;
- изискванията за производителност.

Първото условие за правилен избор е сходството на електродния материал с този на основния метал.
Поради трудностите за осигуряване на технологичната якост на шева обаче много рядко се използва пълно сходство между химическия състав на шева и на основния метал. Обикновено изискванията към метала на шева са да има еднакви якостни показатели с тези на основния метал.
Предназначението на заваряваната конструкция и нейните особености при експлоатация са второто основно съображение при избора на електрод. Когато заваряваната конструкция не подлежи на някакъв регламентиран контрол, изборът се прави по якостни показатели.
Механичните свойства на заваряваното съединение са най-същественият и определящ фактор при избора на електрода. В повечето случаи се търси еднаквост в механичните свойства на завареното съединение и на основния метал, независимо от химическия състав. Затова и във всички стандарти електродите се класифицират по якостни показатели, като задължително се регламентират минималната якост на опън, относителното удължение на метала, якостта на удар при различни температури.
Типът на обмазката е не по-малко важен фактор при избора на електрода. При отговорни изделия с високи изисквания за жилавост на метала на шева се подбира винаги електрод с базична обмазка, а целулозният тип обмазки са специално предназначени за електроди за заваряване на тръбопроводи в монтажни условия. С типа на обмазката са пряко свързани и технологичните свойства на електродите. Например, възможностите за заваряване в различни пространствени положения зависят от характера на шлаката.
Правилният избор на електрод се прави след комплексна оценка на всички изисквания, както по отношение технологията на заваряване, така и по отношение качествата на метала на шева.
Изборът на подходящ диаметър на електрода зависи от заваряваната дебелина или от вида на скосяването. В справочниците се дават подробни данни за това, но ориентировъчно може да се приемат данните от таблицата:







При по-големи дебелини винаги се прави скосяване. Първият, "коренов" шев се нанася с по-малък диаметър на електрода - 2 или 3 mm, а следващите слоеве се нанасят с електроди с диаметър 4 и 5 mm. Използването на електроди с по-голям диаметър се прилага рядко в практиката поради нежеланото прегряване, което предизвикват.
По материали от „Технология на материалите” на доц.д-р Николай Тончев

Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар